дървело

Речник на българския език

1. дървело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дървело е производна форма на дървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дървело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дървело е производна форма на дървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).