дънило

Речник на българския език

1. дънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дънило е производна форма на дъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дънило е производна форма на дъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).