дънили

Речник на българския език

1. дънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дънили е производна форма на дъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дънили е производна форма на дъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).