дънел

Речник на българския език

1. дънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дънел е производна форма на дъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дънел е производна форма на дъня (мин. деят. несв. прич. м. р.).