дължил си

Речник на българския език

1. дължил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дължил си е производна форма на дължа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дължил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дължил си е производна форма на дължа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).