дължил е

Речник на българския език

1. дължил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дължил е е производна форма на дължа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дължил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дължил е е производна форма на дължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).