дължили

Речник на българския език

1. дължили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дължили е производна форма на дължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дължили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дължили е производна форма на дължа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).