дължила

Речник на българския език

1. дължила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дължила е производна форма на дължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дължила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дължила е производна форма на дължа (мин. деят. св. прич. ж. р.).