дълбаели

Речник на българския език

1. дълбаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дълбаели е производна форма на дълбая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дълбаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дълбаели е производна форма на дълбая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).