дъвчете

Речник на българския език

1. дъвчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дъвчете е производна форма на дъвча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дъвчете — повелително наклонение, мн. ч.

дъвчете е производна форма на дъвча (повелително наклонение, мн. ч.).