дъвчело

Речник на българския език

1. дъвчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъвчело е производна форма на дъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъвчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дъвчело е производна форма на дъвча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).