дъвкало

Речник на българския език

1. дъвкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъвкало е производна форма на дъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъвкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дъвкало е производна форма на дъвча (мин. деят. св. прич. ср. р.).