дъвкала

Речник на българския език

1. дъвкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъвкала е производна форма на дъвча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъвкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дъвкала е производна форма на дъвча (мин. деят. св. прич. ж. р.).