дъбил съм

Речник на българския език

1. дъбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дъбил съм е производна форма на дъбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дъбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дъбил съм е производна форма на дъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).