дъбил е

Речник на българския език

1. дъбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъбил е е производна форма на дъбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дъбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дъбил е е производна форма на дъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).