дъбило

Речник на българския език

1. дъбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дъбило е производна форма на дъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дъбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дъбило е производна форма на дъбя (мин. деят. св. прич. ср. р.).