дъбила

Речник на българския език

1. дъбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъбила е производна форма на дъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дъбила е производна форма на дъбя (мин. деят. св. прич. ж. р.).