дъбил
1.
дъбил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
дъбил
е производна форма
на дъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
дъбил —
мин. деят. св. прич. м. р.
дъбил
е производна форма
на дъбя (мин. деят. св. прич. м. р.).