дъбела

Речник на българския език

1. дъбела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дъбела е производна форма на дъбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дъбела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дъбела е производна форма на дъбя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).