душили

Речник на българския език

1. душили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

душили е производна форма на душа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. душили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

душили е производна форма на душа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. душили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

душили е производна форма на душа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. душили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

душили е производна форма на душа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).