духнело

Речник на българския език

1. духнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

духнело е производна форма на духна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. духнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

духнело е производна форма на духна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).