духнели

Речник на българския език

1. духнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

духнели е производна форма на духна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. духнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

духнели е производна форма на духна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).