духвахте

Речник на българския език

1. духвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

духвахте е производна форма на духвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. духвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

духвахте е производна форма на духвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).