духвало

Речник на българския език

1. духвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

духвало е производна форма на духвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. духвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

духвало е производна форма на духвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. духвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

духвало е производна форма на духвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. духвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

духвало е производна форма на духвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).