дупликирало

Речник на българския език

1. дупликирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупликирало е производна форма на дупликирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дупликирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупликирало е производна форма на дупликирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дупликирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дупликирало е производна форма на дупликирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дупликирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дупликирало е производна форма на дупликирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).