дупликирал

Речник на българския език

1. дупликирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупликирал е производна форма на дупликирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дупликирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупликирал е производна форма на дупликирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дупликирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дупликирал е производна форма на дупликирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дупликирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дупликирал е производна форма на дупликирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).