дупваха

Речник на българския език

1. дупваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дупваха е производна форма на дупвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дупваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дупваха е производна форма на дупвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).