дупвало

Речник на българския език

1. дупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупвало е производна форма на дупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дупвало е производна форма на дупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дупвало е производна форма на дупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дупвало е производна форма на дупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).