дупвали

Речник на българския език

1. дупвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дупвали е производна форма на дупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дупвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дупвали е производна форма на дупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дупвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дупвали е производна форма на дупвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. дупвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дупвали е производна форма на дупвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).