дупвала

Речник на българския език

1. дупвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупвала е производна форма на дупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дупвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дупвала е производна форма на дупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дупвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дупвала е производна форма на дупвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дупвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дупвала е производна форма на дупвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).