дупвал

Речник на българския език

1. дупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупвал е производна форма на дупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дупвал е производна форма на дупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

дупвал е производна форма на дупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дупвал е производна форма на дупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).