дупва

Речник на българския език

1. дупва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дупва е производна форма на дупвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дупва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дупва е производна форма на дупвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дупва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дупва е производна форма на дупвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).