дундуркал

Речник на българския език

1. дундуркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дундуркал е производна форма на дундуркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дундуркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дундуркал е производна форма на дундуркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дундуркал — мин. деят. св. прич. м. р.

дундуркал е производна форма на дундуркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дундуркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дундуркал е производна форма на дундуркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).