думнели

Речник на българския език

1. думнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

думнели е производна форма на думна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. думнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

думнели е производна форма на думна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).