думнела

Речник на българския език

1. думнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

думнела е производна форма на думна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. думнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

думнела е производна форма на думна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).