думнало

Речник на българския език

1. думнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

думнало е производна форма на думна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. думнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

думнало е производна форма на думна (мин. деят. св. прич. ср. р.).