думнали

Речник на българския език

1. думнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

думнали е производна форма на думна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. думнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

думнали е производна форма на думна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).