думнал

Речник на българския език

1. думнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

думнал е производна форма на думна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. думнал — мин. деят. св. прич. м. р.

думнал е производна форма на думна (мин. деят. св. прич. м. р.).