думаха

Речник на българския език

1. думаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

думаха е производна форма на думам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. думаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

думаха е производна форма на думам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).