дул съм

Речник на българския език

1. дул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дул съм е производна форма на дуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дул съм е производна форма на дуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).