дули

Речник на българския език

1. дули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дули е производна форма на дуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дули е производна форма на дуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).