дуело

Речник на българския език

1. дуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дуело е производна форма на дуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дуело е производна форма на дуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).