дуелирало

Речник на българския език

1. дуелирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дуелирало е производна форма на дуелирам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дуелирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дуелирало е производна форма на дуелирам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дуелирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дуелирало е производна форма на дуелирам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дуелирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дуелирало е производна форма на дуелирам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).