дуднали

Речник на българския език

1. дуднали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дуднали е производна форма на дудна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дуднали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дуднали е производна форма на дудна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).