дрънчи

Речник на българския език

1. дрънчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дрънчи е производна форма на дрънча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дрънчи — повелително наклонение, ед. ч.

дрънчи е производна форма на дрънча (повелително наклонение, ед. ч.).