дрънчели

Речник на българския език

1. дрънчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дрънчели е производна форма на дрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дрънчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дрънчели е производна форма на дрънча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).