дрънчах

Речник на българския език

1. дрънчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

дрънчах е производна форма на дрънча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. дрънчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

дрънчах е производна форма на дрънча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).