дрънчало

Речник на българския език

1. дрънчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дрънчало е производна форма на дрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дрънчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дрънчало е производна форма на дрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дрънчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дрънчало е производна форма на дрънча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дрънчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дрънчало е производна форма на дрънча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).