дрънчал

Речник на българския език

1. дрънчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дрънчал е производна форма на дрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дрънчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дрънчал е производна форма на дрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дрънчал — мин. деят. св. прич. м. р.

дрънчал е производна форма на дрънча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дрънчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дрънчал е производна форма на дрънча (мин. деят. несв. прич. м. р.).