дръннели

Речник на българския език

1. дръннели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дръннели е производна форма на дрънна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дръннели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дръннели е производна форма на дрънна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).